Приказка
“Някога, в едно далеечно царство живеела красива, умна, независима и самоуверена принцеса. Един ден принцесата попаднала на една жаба, докато си седяла и обмисляла някои екологични проблеми, край брега на едно незамърсено езерце насред тучните поляни край замъка. Жабата скочила в скута на принцесата и й казала:
” Мила принцесо, някога бях красив принц, преди да ме омагьоса една зла, стара и грозна вещица. Ако обаче ме дариш с целувка (една, едничка дори), отново ще се превърна в напетият принц, който бях. После, сладка моя, може да се оженим, да заживеем в двореца ти, а ти да ми чистиш, переш, готвиш и да ми раждаш деца, като си ми вечно благодарна за това.”
На вечеря принцесата седнала на трапезата и надникнала в тавата, откъдето се разнасял аромата на прясно опържени жабешки бутчета и с умивка поклатила главата си: “Как не!”
Преди
След 
Мъничко реверансче към Лий Анн и нейните принцешки истории 
Хи-Хи! Умна принцеса
:)))))) и после този същият принц цял живот да мрънка, че му се била влачела опашката!
То само за това да мрънка с мед да го намажеш, ама няма да е само за това…
Номерът е да целунеш краставата жаба преди да е станала Принц, щото полсе на Принца всяка жаба ще иска да му целува задника, ама вече ще е късно. Иначе за какво служи прехвалената женска интуиция? Тая история с принцесата е доста тъжна, by the way. От остроумие накрая само с екологичните проблеми ще си прави компания, май.
е, да де, тишо, точно за това - този път женската интуиция й е казала, че жабешките бутчета са за предпочитане
На моменти ставам толкова чувствителен, че почти мога да мисля като жена. Права си.
мисля, че мрънкането беше ” …. и си ми седнал на опашката… и ти ни мъ убичаш вечи”… но това е в графата “аз го знам по друг начин”, типично…
От мен поклон пред варианта на приказката в книгата “Бърни кълвача”, не съм срещал по-добра версия…
Interesna prikazka ……. s neo4akvan krai.