Залез

Вчера прекарах денят доста занимателно. Видях се с Панев, посмяхме се хубаво на разни истории от пътувания, похапнахме още по-хубаво, не си взе апарата, изобщо, много, много приятно. После пък от нямане на какво да правя отскочих да си платя лекциите в НАТФИЗА-а, но как това, подобна институция, с нормално работно време Нищо, почаквах, помотах се, платих. Пък на лекции от Понеделник.

За сметка на това двете с Деничка предприехме кулинарен набег над Виенската сладкарница. И аз пак си взех моята “Стълба към небето” – оки, знам, все това си взимам, но какво да направя, като ми е толкова вкусно?
Ок, следващия път, ще си избера нещо друго. Май
После пък си намерих очарователно стъклено прасенце (синичко), малко кривогледо, но какво толкова. Сега седи на Библиотеката и с голям интерес оглежда монитора ми и мен (едновременно, их тези очища).
После пък се разходихме до тях (на Деничка, не на прасенцето). Като извадено от чиклит романче. На последния етаж, хубав, просторен приятен апартамен, (и най-сбозения компютър, който съм виждала в живота си!!!!) Как разбрах ли? Ами седнах на него
И както си говорим и изведнъж виждам как слънцето в една красива дъга потъва зад планините. С един скок се метнах към апарата и започнах да щракам. Ето тази си харесах най-много…
Лека нощ Слънце… което ме подсеща, Ити, кога ще идваш, че съвсем си оплетох плановете с тебе

П.П. Знам, знам, знам, снимката е под всякаква критика, правилата не са спазени и тнт. Порсто адски ми хареса потъващото слънце. щракнах я за… мда, за мен си