Звън на камбани

За последната седмица седем различни души ми казаха: “Абе много сте сладки, защо не се ожените.”
Колкото и да се усмихвам мило и да се разсмивам, дойде ми леко отгоре. И реших да захапя така популярната тема с брака.
Брак. Бракуване. Минаване под венчило…. прилагателни и описателни бол.
И всичко това съдържа зад себе си една доста проста истина.
Бракът е моментът, в който човек е постигнал някои от основните си цели в живота. Улегнал е. Влезнал е в някакъв ритъм. Пораснал е, да кажем. И започва да се заглежда по-спокойно към бъдещето.
Няма диви купони, но има мързеливи разходки по Витоша.
И му се приискват деца. И да има сигурност до кого се буди.
И така, ако има и половинка, с която се обичат, стъпката е съвсем лесно. Отива се в гражданското, турят два подписа и ураааа, женени.
Ако хората са достатъчно интелигентни и пораснали, бракът ще излезе сполучлив. А ако е било просто диво бързане, да се оженят само за идеята да се оженят… амиии, освен в много редки случай, ги очаква ново посещение в гражданското, но за развод този път.
Няма как просто.
Бракът е нещо доста сериозно и отговорно. За него не стига да сте сладки заедно. Трябва да си сигурен, че искаш този човек, защото текста “докато смъртта ви раздели” трябва да се приеме напълно сериозно. Всеки ред трябва да се приеме сериозно.
Само че адски малко хора подхождат така. Сякаш е просто… някаква игра.
И после защо толкова ного провалени бракове. Ми а, де, защо наистина?
Как може, двама души, които още не са се изградили като личности поотделно, да бъдат подходящи партньори? Нали все още се развиват и то много сериозно. Адски много бракове се провалят, просто защото двамата порастват в различни посоки. Или се оказва, че това не било ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, ами нещо с по-малки букви.
Опаааа, стана мазалото.
И сега какво? Ами развод, няма друго какво.
А ако има и деца, става съвсем различно.
Адски много хора вярват, че брак, деца и това е живота. И после се оказва, че не е… И тогава… тогава просто лошо.
Бракът е нещо сериозно, но много малко хора го осъзнават. Тях ги радва идеята за голямо парти. За подаръци. За семейство. Точно обаче сякаш си играят на семейство. “Аз съм мама, ти си тати…”.
Лошото е, че цената други я плащат понякога.
Трудно е да съжителстваш с някой. Че аз бях намразила една много добра приятелка, защото в продължение на три седмици ми беше в къщата на гости. Не ме разбирайте погрешно, още сме добри приятелки, но и най-малкия жест ми се забиваше в мозъка и ме дразнеше. А сега си представете човек, скойто сте за цял живот. Е?
Точно така.
Това е.
И ето защо гледам странно като ме питат подобни неща.
Защото като институция бракът е доста сериозна отживелица. Но всеки си решава за себе си.
Казвала съм го и преди, с това бързо порастване и скачане на всичко, което може да се пробва, не останаха мистерии. Няма вече годежи с години. Няма свенливо флиртуване и сближаване, и приятелство…. Всчко е на бързи обороти. Като лента пусната на бърз ход. И… така. Знаете, че можете да пробвате всичко. А ако не стане, мятате се пак на коня. Няма… желание и някакво проявено старание. Ама съвсем никакво.
И по дяволите “защо не се ожените”, ми звучи като “защо не се гилотинирате?” Това си е просто между двама души, място за трети просто няма, било то кибик или просто трети. Това си е тяхно решение, а вие досадни индивиди такива, си хващайте подръка забавните шегички и дим да ви няма.
Поздрави.