Кутията за всичко

Почти всеки от нас в един или друг момент е държал китара в ръце. Куфял е под звуците на някое незабравимо парче на Roxette, Depeche Mode, Led Zeppelin и тнт. И днес ме изненада факата, че дефакто, май не зная мног за този инструмент. А е толкова популярен. От блус, до електронните жици (не съм сигурна, че така се казваше)

Ами ето малко повече:

Китарата е струнен музикален инструмент най-често с шест струни. Звукът се извлича от вибрациите на струните и резонанса му в кухата част на инструмента. Свири се чрез лявата ръка, която притиска струните към металните пластини на грифа, и дясната, която дрънка по тях, с пръсти или „перо“.

Китарите могат да бъдат акустични или електрически (със електронно усилване) или и двете. Използват се в много музиклни стилове, като най-популярният стил е рока. Те се правят и поправят от лютиери.

КИТАРА (ит. chitarra; фр. Guitare; нем. Gitarre: рус. гитара) струнен дърпащ се инструмент, известен още в Древна Гърция. Подобен е бил на лира, но с по-големи размери и с резонаторна дървена кутия под струните. През средновековието китарата е намерила широко разпространение като национален инструмент в Испания, навярно пренесена там от арабските маври. Съвременния си вид китарата е добила в края на XVIII и началото на XIX век. Има форма на цифрата 8, с дълъг широк гриф и металически преградки — позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнна китара (испанска, италианска), която се настройва Е—А—d— g—Ь—е1. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска китара — седемструнна. Настройва се D—G—Н—d—g—h—d1. Звукоизвличането става чрез дърпане на струните с пръстите на дясната ръка. Използва се главно за акомпанимент при пеене, но също и като концертен солов инструмент. За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и др. световно известни композитори. През XX в. голямо разпространение има т. нар. хавайска китара с характерно вибрато и глисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. В естрадната музика се използува и електрическа китара със специална апаратура и усилватели. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770—1841), Фернандо Сор (исп., 1778—1839 Дионисио Агуадо (исп., 1784—1849), Андрей Осипович Сихра — основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773—1850), Иванов-Крамски (рус, 1912 г.) и др.

Инструмент подобен на днешната “китара” е бил популярен преди 5000 години. “Китарата” толкова популярна в западния свят е дошла от подобни струнни инструменти в Централна Азия (Иран). Най-ранното доказателство за инструмент подобен на днешната китара са от древни статуетки намерени в Иран.

Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбекер, с помощ от Джордж Биучамп и Паул Берт през 1931. Рикенбекер е изобретил адаптор от подковообразен магнит. Въпреки това Динелектро са първите които са направили електрически китари за хората.

Класическата китара, също наричана Испанска китара е музикален инструмент от семейството на китарите

Класическа китара

Класическата китара има следните основни качества:

• Тя е акустичен инструмент. Звукът се усилва благодарение на кухата форма на китарата.
• Има шест струни. Малко класически китари имат 7 или 8 струни за увеличаване на басовия диапазон.
• Струните са направени най-често от найлон. Долните три струни (’бас струните’) са увити с метал, най-често никел. По-рядко се среща четвърта увита струна.
• Поради ниското обтягане на струните, грифът може да се направи изцяло от дърво без да има нуждата от тръс род.
• Грифа е по-широк отколкото на китарите със метални струни, което прави притискането на струните по-лсно.
• Традиционно ключовете за настройване на главата сочат назад спрямо грифа.
• Класическите китари имат само 12 прагчета между главата и тялото на китарата, докато при китарите с метални струни има 14 прагчета.
• Класическите китари попринцип се правят без плочка. Плочката е пласмасово парче поставено точно под струните на китарите с метални струни за да предпазва китарата от агресивно дрънкане с перцето. Предполага се че класическата китара ще се свири само с пръсти и плочката не е нужна.

Класическите китари нормално се свирят без усилване на звука, но може да им се сложи електрически адаптор, който понякога се изпозва при изпълнения на шумни места. Или пиезоелектрически адаптор се поставя под струните или се поставя микрофон в тялото на китарата.

Акустичната китара е модерна форма на Класическата китара. Тя е с метални струни за по-ясен и по-силен звук. Нужна е по-тежка конструкция за да издържи обтягането на струните. Понякога изразът “китара с метални струни” или “фолк китара” се използва за разграничение от класическата китара.

Акустичната китара се свири с едно или повече перца, малки плочки от твърда пластмаса или друг материал. Използва се за да се дрънка по струните. Повечето китаристи използват равно перце като го държът между палеца и показалеца. Някои китарсити използват пръстите си да дрънкат отделни ноти.

Материалите използвани в направяата на една акустична китара са много различни. По-скъпите китари са от солидно дърво, страните и гърба най-често са от палисандрово дърво, явор или махагон. По-евтините китари могат да бъдат със солидна горна част, а страните и задната част от ламинат.

Грифът обикновенно е направен от твърдо и плътно дърво, като махагон или абанос. Различните комбинации дърво и неговото качество заедно с дизайна и конструирането водят до различно звучене на китарите. Поради високите цени на качествената дървесина много производители са започнали да експериментират с по-често срещани видове дървесина (кедър например).

Стандартното настройване на акустичната китара е EADGBE (Ми, Ла, Ре, Сол, Си, Ми) в посока от най-дебелата към най-тънката струна.

Една от вариациите на стандартната акустична китара е 12 струнната китара, която има по една струна до всяка от шестте традиционни.

Информацията е свалена от Уикипедията.

Ето и един файл с уроци по китара. Uroci po kitara