5th of November…

Не мога да повярвам, че 5ти ноември настъпи.
Не мога да повярвам, че вече кой пореден месец все не сме мръднали от ситуацията с протестите срещу правителството.

Макар че… всъщност сме мръднали. Имах чувството, че се въртим в кръг, но всъщност е по-скоро спирала. Като общество, като отношения, като задаване на въпроси, като практики… се развиваме, ставаме официално по-критични, по-активни…

За съжаление както положителните, така и отрицателните елементи се увеличават. Винаги съм се радвала, че като общество имаме доста по-малко крайно-агресивни/негативни групи… но нещата определено се влошават и става ясно, че имаме проблеми с фашизъм, с ксенофобия, с шовинизъм, със сексизъм и хомофобия… и те се консолидират, също се оформят като идентичност, като група.

Накъде ще доведе цялото това нещо, нямам идея, имам теории, но нито една не е особено розова. Едно е сигурно, живеем в интересни времена.

Remember, remember, the 5th of November…

Posted in бръмчащи мисли | Tagged | 2 коментара

Ratio.BG – не пак, а отново ;)

Отново ще се проведе Ratio.bg и не мога да ви опища колко съм ентусиазирана.
Вече все повече влиза в крачка и ритъм и изгражда някаква рамка. :)

За тези, които не знаят за какво иде реч, Ratio е първият проект на неправителствената организация “Еволюционен поглед“. Целта на Ratio е да промотира принципите на научното мислене посредством осигуряване на достъп до атрактивни лектори, които могат да представят идеите си по разбираем начин пред не-научна аудитория.

Иначе казано, какво е това наука, как работи, какви са методите, които използва? Защо трябва да ни пука? Лично мен темата силно ме вълнува а и ми харесва да има събития, които по някакъв начин да подпомагат изграждането на критична мисъл и среда, в която да има интерес към света около нас и разбирането му.

След две успешни издания на форума предстои трето в края на годината – 9 ноември. И този път лекторите говорят на разнообразни теми, като ще засегнат напълно нови сфери, свързани с паранормалното, биологията, социалната психология.

Конкретно:
Тайната на медиумите – Пол Зенон
Признавам си, аз съм скептично настроена към свръхестественото и ще ми бъде интересно да чуя повече как точно се създават и прилагат триковете.

Обонянието – Матю Коб
Why do noses run and feet smell? :)

Как хората взимат решения в социални дилеми? – Морис Гринберг
Who are we? Why are we here? Where are we going to have lunch?

Билетите за RATIO остават на цена 10лв. за стандартен билет и 6лв. за ученици и студенти. Те вече са налични онлайн и в мрежата на Eventim. Лекциите ще бъдат на български и английски език с осигурен симултанен превод.

Ще се видим там?
Хвърлете око! :)

http://www.youtube.com/user/ratiobg/

Posted in култура уж | Tagged , , , , , , , , , | 6 коментара

Без упойка

Този текст го започвам вече повече от пет пъти и все още ми е трудно, защото е трудна тема.

Книгата я прочетох на един дъх, която макар да беше тъничка, ми отне дълго време, за да си я извадя от главата след това.

Заглавието, трябва да призная на Надежда Дерменджиева, е прекалено точно, до степен да е стряскащо, защото всичките разкази са кратки, директни и изключително разтърсващи. Не защото са неща, за чието съществуване не подозираме или които не можем да си представим, но защото са разказни от първо лице, единствено число, поставяйки мен, като читател, в роли, които за са нови. Или са болезнено познати.

Проблемът с хората, които са невидими по принцип, за които не чуваме, които не знаем, не познаваме или игнорираме, че това не означава, че не съществуват, нито че проблемите им не са реални, нито че тези проблеми са с нещо по-различни от нашите проблеми. Можем да не ги виждаме по медиите/развлекателната индустрия или коментирано на глас в обществото, но това не означава, че ги няма.

Проблемът е, че всички хора, с които съм коментирала тази книга са се припознавали в поне някоя от тази истории, както в по-слаби, така и в по-сериозни аспекти. Защо е проблем ли? Прочетете книгата и ще разберете.

Проблемът е, че проблемите, които описва, случаите, които разказва, животите, които споделя, те не са някакви невероятни, изолирани или случайни, а са това, което наоколо минава за сиво и скучно ежедневие, новината, над която погледът се плъзва, очите се завъртат, отминава се, прескача се или по друг начин се задълбава в преструвката, че не, това всъщност не се случва, независимо, че всъщност това не е така.

Posted in чекмедже "Разни" | Tagged , , , , | 5 коментара

Хората с увреждания – също хора

По повод предния ми пост, относно гей прайда, често като омаловажаване или заяждане се казва „а защо няма парад на хора с увреждания?“, което винаги ужасно ме вбесява, сякаш може да ни пука само за една група хора и социалните проблеми, които те имат и е някакъв вид състезание кой е по-по-най.

Най-неприятното е, че когато РЕАЛНО има опит за привличане на внимание към хората с увреждания и техните проблеми, официалния обществен интерес клони към нула (телевизии, списания, вестници/статии/туитове и т.н.), защото реално погледнато онзи въпрос е просто фасада, просто средство за сменяне на темата или пренебергване.

Но аз не съм съгласна.
Какво се случва с хората с увреждания в България? Къде са те? Какво работят, къде живеят, къде се забавляват, къде учат? Защо ги няма тези хора? И защо целокупно им се обръща гръб?

И колкото до „защо няма парад на хората с увреждания?“ ами всъщност има. На 23.09.2013 тази година е имало поход за независимост на хората с увреждания.
Споменавам го, защото почти нищо не се чу, нито се видя, нито се обсъжда, а темата е важна и сериозна.

Този текст няма някаква кой знае каква цел, освен да посочи едно събитие, което за съжаление минава прекалено ниско под радара и ми се иска да се зачопли темата по-сериозно.

Posted in бръмчащи мисли, медийна безотговорност | Tagged , | 2 коментара

Прайд 2013 – защото ми пука

Вече категорично отказвам да си губя времето в безсмислени спорове по тази линия, защото всяка година се въртят едни и същи десетина аргументи и аз не знам колко кожа съм оставила по клавиатурата да повтарям, реално погледнато, едно и също до безкрай на различни индивиди.

Затова, ето ги класическите аргументи и ако искате, можете директно при нужда да го пускате списъка като линк, за да се мине първи кръг „безсмислен спор“.

„Аз нямам против гей хората, обаче не искам да ми парадират
-Това  си е класика в жанра. Като цяло, целият проблем идва от идеята както точно е прайда. За пет години не стана ясно, че под прайд се има предвид „разходка из София на обикновено облечени хора под съпровода на музика зад камиончето, на които ЕВЕНТУАЛНО може и да има един или двама по-нетипично изглеждащи хора, които пък енергично танцуват“. Като за „парадиране“, съм била на байк-обиколки, които да са по-фрапантни. Проблемът с т.нар. парадиране е, че под „хомосексуалност“ много хора тотално изличават индивидуалностите и остава крайната сексуализация, до момента, в който „хомосексуален“ за тях означава „каквито там идеи имам за хомосекса“. Много хора смятат, че „хомосексуалност“ означава само и единствено секс, забравяйки, че сексът е просто аспект, а не дефиниращ момент за когото и да е.

Не малко смятат, че целта на прайда е да „промотира“ или „рекламира“ хомосексуален секс, а не, да кажем, че целта му е да се обърне внимание, че гей хората са хора като всички останали, с тази разлика, че са подложени на дискриминация на база сексуалните им предпочитания, в аспекти от живота им, които нямат нищо общо със сексуалния им живот, като се започне от работа, мине се през всекидневни битовизми, та се стигне до съжителство, престъпления, здраве, семейство и прочие. Реално погледнато сексът буквално не присъства на дневен ред като част от дискусията.

„Нямам против гей хората обаче защо пък има гей парад, а няма хетеро парад? Защо няма парад на глухонемите, на хората с увреждания също така?“
Първо, не знам, не знам защо хората с увреждания от какъвто и да е тип са скрити, защото в България има не малко, но почти никога не ги виждаме. Това е хубав въпрос, наистина трябва да се направи нещо по въпроса, защото тези хора са невидими, което не е добре.

Иначе, ние всеки ден сме практикуващи хетеро-парад. Като се започне от пълната липса на притеснение да се хванем за ръце/да прегърнем/целунем/демонстрираме каквато и да е всекидневна физическа близост с човека до нас, та се мине до сигурността, че никой няма да ни нападне/обиди/нарани/тормози/подиграва заради това с кого сме, нито би ни повлияло негативно в работната ни среда, в семейство ни/близките ни/приятелите/случайни непознати. Рекламите/киното/музиката/сериалите (с мноого малки изключения) са отдадени на хетеро-хората и отношенията ни. Ако тези неща за вас не са парад, то значи не би трябвало да имате проблем и с гей прайда… защото реално, става дума за същото, само че за разлика от хетеро-парада, гей прайда е един път в годината.

„Пропагандират стила си на живот“
За да се приема насериозно този аспект, то трябва да приемем, че сексуалността е нещо свободно избираемо или се прихваща като например грип. Каквото и да се говори, в едно по-открито общество просто има по-малко репресирани хора, а не че изведнъж на някакви хора им става много интересно да пробват секс с някой от същия пол. Ето, аз например от години се интересувам и се занимавам и до ден днешен не съм проявявала грам интерес да спя с някой от същия пол. Стила на живот на гей хората е същия като на хетеро хората, с тази разлика, че романтичните и сексуалните им интереси не са насочени към противоположния пол. Толкова.

„Това е аморално/грях според Библията“
Моралът не зависи от това дали си привлечен от някой от същия пол, а как третираш хората около себе си. Колкото до момента с греха, грях е и да носим дрехи смеска от лен и вълна и татуйровките. Поне според Левит, който е и основно цитирания като имащ проблеми с хомосексуалността. Ако ще се позоваваме на религия, България е правова държава, какво мисли Църквата по дадена тема няма никакво значение.

„Това са Западни идеи, които са насаждани да развращават младото поколение“
Тук вече сме в графа фанатизъм, това не е аргумент, това е просто теория на конспирацията. Няма много смисъл да се обяснява, че на запада грам не му пука за деветата дупка на кавала, сиреч ние. Толкова.

„Аз нямам проблем с гей хората, какъв е смисъла от тия паради, омръзна ми вече“
Учудващо, но тези паради не са за теб, нито пък за мен. Те са за онези хора, които цитират по-горните аргументи и искрено им вярват. Това са онези хора, които въпзриемат хомосексуалността като нещо чудовищно/страшно/неразбираемо, а гей хората като някакви страшни и непонятни хора, евентуално крайно заинтригувани в задника им. Целта на прайда е да демонстрира, че това са напълно обикновени хора, които нямат никакъв интерес в задника ви, много благодаря. Ако нямаш проблем с гей хората, какво ти пречи самия прайд? Приемането по презумпция, че след като на теб ти е ясно и ти нямаш проблем, че важи за всички останали е най-малкото неоснователно. Над хомосексуалните хора има сериозна стигма и макар това лека, полека да се променя, нужно ли е да се стига до ситуации подобни на онази от преди няколко години с убитото в Борисовата градина момче, защото на някой му бил заприличал на гей? И това ще го/я върне ли? Тук не става дума за реклама на дрешки, тук говорим за човешки животи.

„Аз имам гей приятели и те също не намират парада за нужен“
Гей хората не споделят кошерен разум. Това, че един човек, който е гей, има мнение по дадена тема, не го превръща в публична позиция или в крайна инстанция дали има нужда и смисъл или няма от нещо. Нещо повече, няма как да се знае какви са основанията на този човек за тази позиция или да се налага глобално. Възможно е този човек да е в среда, която по никакъв начин да не го афектира спрямо факта, че е гей… това обаче не важи за мнозинството гей хора.

„Ако се приеме хомосексуалността за нормална, ще се нормализира и вътрешнородствените отношения или некрофилията/т.н.“
Първо… сериозно, знаеш ли, че са използвали същите аргументи и при борбата за премахването на забрана на междурасови бракове? И второ, цък.
Сериозно, тези неща не са еднакви и не подлежат на сравняване.

„Помислете за децата“
Помислихме… децата са добре.

И защо се занимавам да го пиша това за поредна година ли? Защото ми пука. Да, факт, както всяка година ще ми посочат, че аз не съм гей и това не ме засяга. Само че нужно ли е нещо да ме засяга лично, за да проявя елементарна емпатия? Да, пука ми за гей хората и намирам за проблем хора да бъдат дискриминирани за нещо, което не влияе на никой друг, освен на тях самите. Повечето митове, които циркулират относно гей хората са отдавна развенчани, повтарянето им до посиняване няма да ги превърне в истина.

Posted in бръмчащи мисли, политическaта отговорност, феминизъм | Tagged , , , | 3 коментара

Задачка по математика за протестиращи

Всеки ден нов бисер, явно има някакво състезание кой ще изцепи по-голяма простотия. Сидеров убедено води класирането, но явно има претендент.

Говоря за изказването, че протестират богатите и заможните, защото не искат да им се вдигат данъците, които уж нямаше да бъдат вдигани и било махнато предложението от масата, обаче всъщност те били планирали да ги вдигат тия данъци и изобщоо, голям цирк.

Цирк, цирк, обаче аз нали си нямам друга работа и реших да обърна внимание какво говорят. А иначе, че явно едновременно се предполага, че масово протестиращите правим по 4,500 лева на месец (уха!), сме вандали, терористи и лумпени, освен това сме и високообразовани. Високообразован лумпен терорист. Смятай.

Та, освен че сме тия неща, ние сме и платени. Платени високообразовани лумпени и високоплатени терористи. И как са ни откъснали от нашите невъзможно добре платени работни места? Ами с по 30 лева на ден, ето как.

И аз го смятам… ако правим 4.500 месечно, за чий ще го дирим на протеста, при положение, че за 14 дни протести, това са някакви 450 лева криво ляво, които реално погледнато би трябвало да правим за два дни работа в нашите несъществуващо-добре платени работни места. Защо несъществуващо? Защото съм убедена, че има хора, които вадят тези пари, но между 30 и 50 хиляди и всичките в София? Не е много вероятно.

Та да вземат малко да си щиковат версиите милите юнаци, че стават за резил.

То е повече от ясно, че колкото единия го вярва, толкова и другия и са просто някакви супер смешни и жалки стратегии за омаловажаване напротестиращите и протестите, обаче е супер слабо. Излагация.

Posted in политическaта отговорност | Tagged , , , | 9 коментара

Проблемът със „средната класа“

Има хора, които се гордеят, че са средна класа, т.нар. буржоазия. В контекста на преживелите прехода, имат причини и контекст да искат да могат да заемат тази позиция и да се опишат по този начин. В конктеста на всичко останало, което тази концепция поддържа обаче, имам проблем с тази идея.

Покрай протестите „Дневник“ (и не само те) заговориха за пробуждането на българската средна класа Какво обаче означава „средна класа“? Класата е свързана със социо-икономическата реалност на дадено общество, дадена група хора, които имат еднакво/подобно икономическо и социално положение или ниво на образование. В едно общество, за да има средна класа, трябва да има висша и долна класа. Думата идва от латински и идеята тръгва за разделяне на хората на база приходите им и съответно колко важни са те в обществото, в което живеят и какво влияние имат. Примери за общества със социални класи… не малко. Два добри примери, с които повечето имаме що годе някаква представа са Великобритания, Америка. Зловещите примери са древна Япония и съвременна Индия.

Говоря глобално, а не само локално, защото допреди 20 години трудно можеше да става дума сериозно за такова нещо. Освен това описвам нещата отгоре, отгоре, защото едно по-сериозно задълбаване и анализиране на класицизма и начините, по които има разлика между теория и практика биха превърнали този текст във ферман.

Добре, разделяне на хората на база положение в обществото, достъп до образование и какви пари изкарват, само по себе си не е проблем, нали? Е… да, ама не. Проблемът с класите е разделянето на хората на три категории – тези, които са на върха, имат най-много и имат най-голямо политическо влияние, тези под тях, които искат да са като тези имащите най-много и онези на дъното, които имат най-малко, най-слабо са представени и защитени в политиката и имат най-малко влияние. Структурата в този си вид защитава и подпомага най-вече хората, които така или иначе вече всичко им е наред и ощетява тези, които така или иначе са беззащитни.

Тези отгоре, които имат най-много пари, имат най-много възможности, да отгледат най-добре децата си, да имат най-доброто възможно образование, да имат най-голямата възможност от работа, най-хубавите работни места, които са най-добре платени. Или това или изобщо не им се налага да работят, защото парите им работят за тях. Логично, хората, които са в тази позиция искат да останат в нея и със зъби и нокти се борят да не изгубят контрола и възможностите, които имат. След като имат най-много възможности, тези хора често влияят/контролират и дадената държава по един или друг начин. Дали ще са политици (може би не в България точно) или индустриалци, контролиращи бизнеси и като цяло, различните отрасли. Там не се мотаят случайни хора, по-скоро е частен клуб и много голямо значение има кои са били родителите, кого познават те и с кого са дружки. Интересно припокриване, но при социализма това е бил сходен елемент.

Тези по средата са… ами средната работа. Семейството е що годе добре, образованието горе долу бива или с повечко зор се стремят към по-добри училища, но е по-тежко, защото е скъпо. Възможностите за работа пак ги има, но борбата в йерархичната стълбица е далеч по-безмилостна, а възможните работни места не чак толкова престижни. Опцията да не работиш не съществува.

Разбира се, тези най-долу, са най-много. Те са най-често родени в бедни или много бедни семейства. Възможности за реално образование почти няма или трябва да е с огромни старания и лишения. Това е евтината работна ръка, която върши гадната, неприятната и трудната работа. С течение на времето, годините и много зор, може да се издрапа по-нагоре, но тези хора рядко имат възможностите, които останалите имат.

Има някои идеи, които си циркулират от край време, че количеството пари, което имаш, е някакъв индикатор какъв човек си. Ако си беден, значи си мъзелив или глупав, евентуално и лош човек, най-вероятно не си искал да учиш, мястото ти е там, на дъното и да не се чува много от теб. Ако си богат обаче, това е доказателство, че си умен, талантлив, интелигентен човек, който е искал да се образова и със собствени сили е пробил, заслужава мнението му/й да бъде чуто.

Само че нещата рядко са толкова прости, не може да имаш повече богати хора, отколкото бедни, по дефиниция в едно класово общество трябва да има (много) бедни, за да има богати. За да имат някои хора огромни възможности, други не могат да имат никакви. Да се гордееш, че си от имащите, е като да се подиграваш на нямащите „фнаа, пък вие имате по-малко от мен“, защото колко точно всъщност всеки от нас контролира къде ще се родим и в каква среда и колко влияем как ще бъдем отгледани и възпитани? Да, има хора, които успяват да се преборят, но те са изключенията и системата сама по себе си би колапсирала, ако бяха правилото. Все пак, да, има смесване и преливане и в двете посоки.

В България покрай социализма и издигането в култ на „безкласовото общество“ насила се прави опит да се стигне до другата крайност, „всички са равни“ до степен да се отрича миналото на хората или да се създава негативно отношение към хора, които са имали повече възможности. Логично, насила нищо не става, но до голяма степен влияе на съвременната ни действителност. Ние наистина сме до голяма степен все още безкласово общество. Със сигурност нямаме висша класа или поне не в смисъла, в който има в Англия например. Имаме малък процент много богати, средна работа и бедни. Границата е тънка, но е остра.

Издигането в култ на „средната класа“ е сякаш опит да се легитимизира протеста „е, сега не протестират бедни хора, които трудно си плащат сметките, а онези, които имат някакви възможности, работа и пари, те са по-специални хора, защото имат повече пари“. Тук идва момента да попитам, а какъв е проблемът с бедните хора? Защо протестът срещу това, че получаваш толкова ниска заплата, че едвам успяваш да се грижиш за себе си и за семейството си да е по-малко валиден или проблемите ти по-пренебрежими? Логично погледнато, по-важно би било да се обърне внимание на тези хора, които са много по-беззащитни в обществото, които имат по-малко и нямат възможности? Защо на тях им се обръща гръб и са третирани по този начин? И ако ще си говорим дали това се случва на практика, фактът, че изобщо някой изръси „пробуждането на средната класа“ като нещо положително, поставя границите много брзо, ясно и точно.

Моето мнение е, че упражнението е същото, като с гордостта от расата/етноса/пола, в случаите, когато те са привилегировани. След като на вашата/нашатата група й се получава, значи правят нещо както трябва, значи тази група и хората в нея са по-специални от останалите. Фактът, че това няма отношение към интелектуалните и моралните качества на хората спадащи към дадена група няма значение, въпросът е, че това е начин някакви хора да се почувстват по-добре за себе си.

В България е абсурд да се говори за класи общество, в най-добрия случай имаме някакъв малък процент много богати и оттам нататък са горе долу справящи се и надолу по финансовата стълбица. Класовото общество ни е нужно толкова, колкото риба има нужда от колело. Да, докато си от „правилната“ страна на границите сигурно е супер, но за онези, които нямат възможността да се потупат гордо по гърдите и да кажат „ехее, пък моето семейство е имало парите и възможностите да се уреди в живота, давайки ми по-големи възможности за избор, вижте ме колко съм по-специален от вас“, нещата никак не са забавни.

Така че… „средна класа“, хайде няма нужда.

Posted in бръмчащи мисли, медийна безотговорност, политическaта отговорност | Tagged , , | 6 коментара