!Образование и работа в UK – 6

Две напред, една назад

Докато проблемите с общежитията и работата временно ни се махнаха от главата, друга мизерия се появи.
Но нека обясня.
Великобритания няма конституция. Законите се приемат и отменят. Което е чудесно до една степен – но не чак толкова до друга, защото може да се манипулира интерпретирането на законите.

Пример:
До скоро ако си студент от държава от ЕС, кандидатстваш за Жълт сертификат (чрез формуляр BR1, който е специално за българи и румънци и така или иначе трябва да се използва, за да се кандидатства за каквито и да е права за работа в страната), който позволява до 20 часа работа на седмица и пълен работен ден през ваканциите.
Права за грантове или заеми отпускани за студентите (отвъд заема за самото образование) от типа на living costs loans няма.
След 12 месеца (последователни) правата ще се променят от student на migrant worker, но статуса ви ще продължи да бъде student.
Иначе казано – ще имате право да работите колкото часа поискате. (Да, пак трябва да попълните формуляр и да уведомите държавата, но това става умерено бързо.) До скоро като последствие на migrant worker права, след student worker права имаше право и на всички облаги, с които се ползваха британците или чужденците с равни на британските права (грантове, заеми и пр.).
За съжаление законът сега се тълкува по друг начин. Migrant worker правата носят само разрешение за работа на колкото искате часове на седмица и толкова (когато е получен СЛЕД student status).

Ако желаете да имате достъп до възможностите за заем или грант, докато учите в Англия, трябва да сте отишли в държавата преди началото на месеца на започване на курса ви, да сте пратили документите за кандидатстване за разрешително за работа директно да сте migrant worker и да сте получили разрешителното ПРЕДИ началото на месеца на започването на специалността ви.
Дори да започвате на 31 септември, ако не сте в страната преди 1 С разрешително за работа за migrant worker, дори да имате (в последствие) migrant worker права след една година работа, няма да имате право на грантове или заеми.

За разрешителното ви трябва bank statement (банкова сметка в английска банка, в която да имате достатъчно пари, за да се издържате (при мен  1000 паунда бяха достатъчни) докато намерите работа, за да не се превръщате в бреме за системата им), което трябва да им пратите, заедно с документите, с които кандидатствате за разрешително. Също така има някакви изисквания от типа на снимки и прочие подобни, които ви препоръчвам да си проверите в детайл на сайта на Великобритания, който се занимава точно с тази сфера.

Толкова от мен за сега. До колкото знам има доста силна реакция относно промяната на тълкуването на този закон, но евентуалните реакции ще са след няколко години.

ЪПДЕЙТ: Редактирах част от текста, за да бъде по-ясен, пишете ми, ако пак е неразбираемо. Съжалявам за тромавия изказ, не съм много по простите обяснения.

Хазарта в интернет

Ние живеем в интересни времена.

Делян е написал чудесен текст посветен на поредната идея как да се контролира интернета, достъпа до него и ест., информацията кой какво прави с него.

Можете да прочетете целия текст на блога му, но аз искам да цитирам няколко важни параграфа.

Законът за хазарта по това което се чува за него, (защото той се прави от, съдейки по изказваното по медиите, доста спорни експерти по Интернет) естествено не е обсъждан с телекомуникационната индустрия. Както е нормално. И следователно ще предизвика протести сред хората занимаващи се с Интернет, просто защото той изисква:

Телекомуникационните компании да започнат активно да подслушват потребителите си, за да знаят кой на кой сайт ходи (нещо което дори ЗЕС не предвижда) и тази информация да се предоставя на Финансовото министерство! (болдоването е добавено от мен Е.)

Изисква по желание на финансовото министерство да се филтрират определени сайтове (ЗЕС предвижда стопиране на телекомуникационна услуга само за кратко и при заплаха за националната сигурност, законът за Хазарта изглежда ще предвижда стопиране по определение и желание на финансовото министерство, свързано с предположение за потенциално нарушение на лицензен режим в страната).

Има и безспорно велики идеи като „Всичкият трафик да минава през едно прокси на финансовото министерство, където да се осъществява филтрирането“ оправдано с „моите експерти ми казват, че това е технически възможно да стане“. Дори „Златната Стена“ на Китай не отговаря толкова идеално на тази идея за цензура и филтрация.

Желанието да се отчете дейност на всяка цена ражда поредния абсурден закон (проекто-закон).
Аз обаче съм параноична и смятам, че хазартът е само извинение, за да се пробута поредния опит за контрол над информацията. Намирам за малоумно, да се смята, че толкова българи залагат виртуално, че това да оказва кой знае какъв ефект на българската хазна, но май за още по-малоумни ни смятат нашите политици, че подобно извинение би минало пред някого.

Твърде много ми напомня на начина, по който публично бе обявено, за измененията в проекто-законът за забрана на лобистка дейност срещу обществения морал, (за да не може хомосексуалните да лобират да осиновяват деца. ( Тя, Масларова ясно си каза отношението към децата с увреждания, явно това е начинът на държавата да си каже какво й е отношението към всички деца оставени в домове). Ако се беше получило, щеше да се наложи да се дефинира морал и държавата да регулира споменатата дефиниция. За щастие, не се получи, но опитът беше направен.

Под фалшив предлог, уж в името на народа (или защитата на държавата), се предлагат (и приемат) закони, които са в ущърб или директна вреда на гражданите на република България – да не забравяме ЗЕС, разрешението за биенето на бременни и деца по протестите или допълнението, че не може да се протестира около важни сгради от типа на президенството, парламента и да се поддържа почетно разстояние от тях.

Плаша се, че правата ми са в ръцете на хора, които са способни да измислят линкнатите промени и закони. Някои от тях не са приети или са отхърлени (впоследствие), но факт е, че опитът е направен, защото някой е смятал, че ще се получи. Плаша се, че нещата вървят на зле и че не знам как може да се оправят. Плаша се, че както е тръгнало, ще се случи нещо лошо. Дали умишлено причинето от депутатите ни (или неумишлено), дали режисирана (или пък искрена) реакция от обществото срещу поредния зулум, но нещата изглеждат мрачни.

„Пожелавам ти да живееш в интересни времена.“
Древно китайско проклятие

Защо се радвам, че съм жена?

Защо не? – беше първата ми мисъл, но после си дадох сметка, че всичко е много контекстово.
През повечето време се чувствам добре в кожата си, в средата си, с целите си и възможностите си.

След това попадам на списание, филм, коментар, блог, есе, фотография, които ме карат да ме чувствам… подразнена. Задето ме третират като малоумна, като чифт самоходни цици (без мозък, ест.) или се отнасят покровителствено само защото съм от женски пол. (женските списания са особено дразнещи с представата си, че всичките им читателки са с наднормено тегло (и мноооого нещастни заради това), с липсващ сексуален живот (и още повече нещастни заради това) и с амбициите на умряла жаба. да де, не ги чети, ама като част от специалността ми включва редовен анализ на подобни буламачи? или пък романтичните комедии… или рекламите… или вестниците… или какъвто и да е продукт насочен към масовата публика. аргх.)

Да съм жена е случайност, а не избор. Плюсовете, които ми роди главицата, когато видях поканата, бяха по-скоро „защо съм доволна, че съм човек“. (Мога да творя, мога да създавам връзки с хора, мога да снимам, мога какво ли не… И някак си тия неща не са заради или въпреки това, че съм жена. То е някак междудругото.)

Май единственото специфично е, да мога да раждам, да имам цици (да не забравяме множествения оргазъм!) и горе долу това е. Все неща, които не ми се виждат особено специални. Не бих ги върнала, но то и го нямам като опция.

Иначе казано…
Радвам се, че съм жена, защото това означава, че съществувам. Животът е приключение и аз съм доволна, че съм наоколо и му се радвам.

Толкова от мен Бу.

ЪПДЕЙТ! Докато се размотавах днес из унито ми изскочи причина, заради която се радвам, че съм жена. Танците. Когато се танцува ламбада, рок, салса, танго, го правиш с партньор и е хубаво да знаеш, че ако се отпуснеш няма да те изпуснат, както е възможно с жена. Не че жените са неспособни, но са по-леки и ми се е случвало да ме изтърват на пода при навеждане или пирует.
Хич не е маловажна причината, ако обичате да танцувате колкото мен.

П.П. Бах, само на мен ли нещо ми има, че НЕ ми е кеф да нося къса пола и да слагам грим (от друга страна, нямам против дълги, широки поли, които не пречат на крачката ми, пък и аз тежко понасям каквито и да е мазила по лицето ми, така че де да знам, може и да е забавно, аз да пропускам голям кеф. Хм.)??

Ето ги и останалите:

Мис Бу, която е толкова сръчна, че прави хора;

deni4ero която дудне защо й е кеф, че е жена;

denia, която е не е нито доволна, нито недоволна от пола си;

Креми споделя какво е направила с липсващото Адамово ребро;

mikiblue казва за жената в себе си;

Василена за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си;

Петя Кирилова-Грейди, която пише за еманципацията по границите на сексизма;

Поли, която е открила специална връзка със специален човек;

Отношения институции/индивиди в UK – 5

Последното, за което писах беше неприятното положение, в което изпаднахме аз и Н., след като бяхме заблудени от университета си за условията за кандидатстване за работа в Англия. После пък се получи проблем, едните били казали едно, другите друго, беше ни намекнато (два пъти от един и същи човек) как ние не сме разбрали и индиректно ни обвиниха, че лъжем.

Ние подадохме жалби (и двамата), при което след  2 дни (понеже ние пратихме жалбите в петък) и с двама ни се свързаха по имейл, като ни изпратиха какво сме написали в жалбите, имаше и уточняващи въпроси към конкертни точки и след като им отговорихме, ни казаха, че до края на седмицата ще ни отговорят.

Онзи ден, в Петък, след като се проследи кореспонденцията между нас и университета и са се проверили гореспоменатите бележки, отново ни писаха.

Университетър призна, че е сгрешил, че сме получили невярна информация, екипите, които работят с подаване на подобна информация са преминали (или в момента преминават) ново обучение и за всеки един въпрос от подобно естество от този момент университетът нататък, ще се свързва с Border Agency, за да не стават грешки и проблеми. Освен това ще бъдем парично обезщетени, за месеците, през които не сме работили заради грешката на университета. Ще ни бъде оказана и помощ от страна на общежитията ни и съответно съобразяване с нас и фактът, че нямаме работа  (засега) също е част от решението им.

Иначе казано… евала. За първи път се сблъскваме със система, чиято цел е да помага на индивидите, а не да им пречи и да ги прецаква, както и да използва тромавостта и сложността си, за да не понася отговорности за грешките си. И за тях нямаше никакво значение кои сме, що сме, отвъд факта, че сме им ученици и че имаме проблем.

Целта да опиша тази история тук е проста: системата работи и в двете посоки, имайте го предвид, че можете да разчитате на нея, особено ако имате намрение да живеете/учите/работите в Англия.

Следене, ЗЕС, фактите

Изненадана съм. В ефир видях да се излъчва адекватно и сериозно мнение, което е насочено активно критично към настоящия парламент и то, горе-долу, докато темата е още гореща.
(Идеално щеше да е, ако това беше излъчено ПРЕДИ да приемат закона, не след, но все пак, напредък!).

Желанието на полицията (и на държавата ни) да следи данните на всеки, вменявайки вина до доказване на противното е несериозно и глупаво. Единственото, което постига е законопослушните хора да се изпълнят с омраза и пренебрежение.
Останалите, които на теория, този закон трябва да работи за заловяването им, могат лесно да го заобиколят.

Ето го и обяснено простичко от Крокодила (Васил Колев) във видеото.

Статистика

Протести ли?

Протести пред НС вече няма да има.

Може, може, протестирайте.
Само знайте, че може да ни бият ако преценят за уместно, включително бременни жени и малолетни деца (какво се подразбира под уместно не се знае).
Също така право на протест имаме… ама някъде където няма да ни виждат тия, срещу които протестираме.
Със сигурност не и около сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.
А, да, вече няма такова нещо като манифестации също така. Само шествия.

Мда… иначе, протестирайте, не им пречим.

И така… какво излезе?
Да ни бият – позволено им е. Да ни подслушват (всички сме терористи по default), да ни заврат в пета глуха ако не сме съгласни с тях, също (ако някой успее да извади закона, моля да ми пуснете линк или просто да го публикувате като коментар).  Това е такава подигравка, такава гарва. Нищо общо с демокрация. Третират ни сякаш ние сме им длъжни по някакъв начин, сега се посяга на правото ни да бъдем недоволни и да го показваме.

П.П. Сега клетвата на депутатите, че са там, за да пазят и представят гражданите звучи като подигравка и ирония повече от всякога.

ЪПДЕЙТ

Ралчев, Юруков, Нервната акула и Дневник също са писали по темата.

С. ми прати това, което ми се струва доста прилично.

ЪПДЕЙТ 2 Схоту коментира, че: президентът все пак наложи вето, като премиерът Борисов – същият онзи диктатор-фашист – застана зад позицията, че това е недомислен закон .“

Англия – отношение към всички останали – чистачи

Днес случайно отворих сайта на правителството на страницата касаеща Migrant Workers (иначе казано не-англичани желаещи да се информират за условията и изисквания, за да могат да работят в Англия) и видях ето това.

Много сладко нали?
Дали съзнателно, дали подсъзнателно (малко вероятно), но очевидно правителството на Англия свързва не-англичаните с чистачи и подобна неквалифициарана (и слабо платена) работна ръка.
И тъй като не-англичани са по-голяма част от планетата, интересен начин, по който да гледаш на желаещите да работят в държавата ти.
Стимулиращо, не ще и дума.

Мерси С.

ЪПЪДЕЙТ

Denia коментира твърде точно какъв е проблемът с асоциирането на чужденци с нископлатена работна ръка.

Ами на мен ми се случи, че домоуправителката дойде у нас и ми казва: „Трябва ни чистачка за входа и се присетих, че на първия етаж живее една чужденка – искате ли вие да чистите?“ Та така…

A аз научих един английски виц, който не мога да не ви разкажа.

A Somalian arrives in London as a new immigrant to the UK.
He stops the first person he sees walking down the street and says……..
‘Thank you Mr. British for letting me in this country, giving me housing, money for food, free medical care, free education and no taxes!’
The passer by says, ‘You are mistaken, I am Mexican!’
The man goes on and encounters another passer by. ‘Thank you for having such a beautiful country here in the UK!’
The person says, ‘I not British, I Polish!’
The new arrival walks further, and the next person he sees he stops, shakes his hand and says, ‘Thank you for the wonderful Britain!’
That person puts up his hand and says, ‘I am from Russia, I am not from Britain!’
He finally sees a nice lady and asks, ‘Are you a British?’
She says, ‘No, I am from Africa!’
Puzzled, he asks her, ‘Where are all the British?’
The African lady checks her watch and says …’probably at work’

Противоречащи са снимката и вица, но като цяло поддържат идентично отношение.
Хм.

Котешка люлка

Спомняте ли си за играта котешка люлка? В която ви трябва един дълъг завързан конец и две ръце (може и с четири, даже е по-интересно и повече фигури са възможни)?

Ние с Н. днес малко се поупражнявахме и се опитвахме да си я припомним, но стигаме горе долу до пета позиция и после… ц.
Някакви идеи?

I love your sister… I mean… xkcd

Вижте текста на песничката след скока->
Boom De Yadda, boom de yadda, boom de yadda