Женски му работи

Като малка бях от онези момичета, които „не беше като другите момичета“. Като съвсем малка не си играех с кукли (макар че имах няколко из нас, подарени от неориентирани роднини), бях с къса коса и щуреех по цял ден насам, натам, било с колелото, било тичешком. Мисля, че имах… две поли/рокли, нещо такова, мразех „момичешките“ неща и като поотраснах, обяснявах колко по-лесно ми е да си общувам с момчета и че „просто не се разбирам с момичета“. Отнасях се пренебрежително и подигравателно към момичета, които се интересуваха от дрехи, носеха розово и имам смътен спомен, че бях много негативно настроена към Йоко Оно. Общо взето, абсолютна трагедия и попила всички възможни тъпи стереотипи. :)

В някакъв момент започнах да си задавам въпроси… както и да попадам на отговори, много от които ХИЧ не ми харесаха, защото вместо супер ориентирана и наясно, излизах доста… водеща се по някакви тъпи стереотипи. Това е много труден за преглъщане хап, собственото его е възможно най-трудния за преборване аспект, да си признаеш, че не си бил прав или че си подхождал предубедено към нещо. А аз бях (съм?) доста предубедена към т.нар „женски неща“… поради пред причини, основното заради цялостното пренебрежително отношение към женствените продукти (нека не спорим за това, ок?).

Давам си сметка, че част от порастването е осъзнаването, че генерализациите и стереотипите не отговарят на истината. Някой може да е абсолютната кифла на вид… и да ти скрие шайбата по дадена тема… че нечий избор за външен вид и поведение… може да са подвеждащи, особено ако идеите какво поведение какво означава, почиват на погрешни основи. Не ме разбирайте погрешно, още имам алергия към розовото… но основно защото агресивния ентусиазъм, с който го плющят на всичко, предполагаемо насочено към потребители жени е досадно, а не защото е женско. Да, не мога да понасям женските списания… основно защото третират по презумпция, че единственото, което вълнува читателките им са „как да си намеря мъъъъъж“ и „как да отслабна“, докато ги заливат с покровителствено подигравателни обяснения как алфата и омегата на съществуването ни е пазаруването. Имат извинение, че се издържат от реклама и че нямат алтернатива… но отношението е тъпо, грозно и досадно. Ромокомите са досадни, факт… TMNT на Майкъл Бей също не е стока за мирисане, както и целия жанр на експлозии/екшън, нека не забравяме и не пропускаме. :) Открих също, че подигравателното отношение към „мотаещите се много време жени преди да излязат“ върви ръка за ръка с носенето на коса по-дълга от до ушите и обличането на нещо повече от вечните дънки, маратонки и тениска… а по-големи критикари на тема женския външен вид от мъжете няма… (генерализации) Осъзнах, че гримирането върви ръка за ръка с умението да можеш да се погрижиш за лицето си/тялото си и да знаеш кога трябва да сложиш слънцезащитен лосион (винаги) и шапка, за да не си докараш (поредния) слънчев удар. Дадох си сметка, че да намираш носенето на високи токчета за автоматично тъпо, независимо от ситуацията и контекста, е също толкова ограничено, колкото носенето на кубинки навсякъде… независимо от контекста и ситуацията. Да обясняваш на висок глас как вече няма нужда от феминизъм, защото ТИ конкретно имаш късмета да живееш в свят, който се е променил за добро в много аспекти заради феминизма, също е несериозно.

Причината да пиша този текст е… че никой не ги споменава тези неща. Общо взето бях поредния пример на социалния феномен, който сме дъвкали из феминисткия блог много пъти… „аз не съм като другите момичета“ маниера на мислене… където искаш да не си като стереотип, който е абсурден и неверен, където правиш всичко възможно, за да не те генерализират… като приемеш, че генерализациите са верни по презумпция, а не задаваш въпроси КОЙ генерализира и защо. Общо взето, дадох си сметка, че от „ти не си като другите момичета“ съм си променила реакцията от „мерси“ към „мерси, но това не е комплимент“

:) И… доволна съм, че го преодолявам… в момента правя нещо, което може да изглежда като абсолютната дреболия, но за мен е страхотна промяна
Пускам коса… защото никога не съм го правила преди и искам да видя какво е, откривам, че вече ми е безразлично, дали някой ще ми се цупи (но още намирам припадащите по дългите коси и обясняващи колко не се кефят на къси коси при жените за леко досадни… пич/мацка… аз не ти светя за твоята дължина на косата и прическа… не ми свети на мен) или ще се кефи… Открих, че дългата коса е правопропоционална с количеството козметика за нея (съжалявам, но няма такъв филм да имаш дълга коса и да не се налага да се грижиш за нея или ако има, това са единици късметлии) и открих, че не ми е проблем. Досадно е понякога, но промените са хубаво нещо. :) Открих, че вече не толерирам някой да ми държи сметка по какъв начин ръководя живота си… и ако някой е толкова глупав, че да приеме по презумпция, че знае нещо за мен просто на нещо толкова повърхностно като стил на обличане, не пропускам много ако не общувам с този човек. :)

Не, все още намирам за досаден „Секса и града“ и все още предпочитам да се запилея в планината… но открих, че нещата не са взаимоизключващи се, е могат да бъдат част, а не дефиниращи.

За ромите, бутането на къщите и расизма

Хелзинския комитет излязоха с твърдението, че да бутнеш незаконна постройка е расизъм… защото незаконната собственост е… собственост на роми.
Колко не съм съгласна с тях, не е истина.

Темата за ромите в България не е нова, нито пък е проста… напротив, така са се объркали нещата, толкова е болезнено, че предизвиква само автоматични реакции.

Каквото можах, изчетох, каквото намерих, изслушах и изледах. За мен цялото упражнение е евтин политически трик. От една страна да се създаде етническа нетърпимост, от друга да се имитира заетост и активност. Да, тези домове са били незаконно построени, с благословията на не знам колко правителста, кабинети, организации и прочие такива… защото, моите искрени извинения, но триетажна къща закачена към ток, вода и други такива не става случайно и скрито, покрито… Наистина, имаше един хубав въпрос на ромка „защо сега?“. Защо, наистина?

Това, което ме вбеси до безкрай обаче беше позицията на Хелзинския комитет, че ако някой бъде подведен по отговорност за престъпление, което е извършил, то това е расизъм. Ами не, не е. Тези къщи СА незаконни. ЗАЩО и КАК, КОЙ и КОГА са много хубави въпроси, които е нужно да бъдат зададени.

Не, не се радвам, че тези хора са останали без домове. Но и не планирам да ги съжалявам, защото възможността да узаконят тези жилища е имало през последните двадесет години. Виновна е системата, която е създала тази ситуация напълно умишлено, но не ми е понятно как ще се разреши проблемът, ако се каже великодушно „хайде, от нас да мине… да им се дадат общински жилища/останалите къщи да не се пипат“.

Аман от глупости, елементарен популизъм и повърхностно стимулиране на социални драми „предизборно“… до кога един и същи номера ще вървят? И срам за организациите, които уж имат повече адекватност от това да се превръщат сами в мишена, като реагират точно по начина, по който се иска от тях да се реагира, да се превърнат в точка на омраза, задето „пак ги защитават тия цигани“.

За анти-гей парада, наблюдения

Гей-арадът, който трябваше да се проведе на 21.06.2014 г., бе отменен, заради съпричастност със случващото се във Варна (и не само). Това не попречи на анти-гей парада да се развяват и да се излагат публично (сериозно, всеки, който смята, че изразът „вавилонска блудница“ е символ на нещо друго, освен на абсолютно плиткоумие на използващия го, не е в час) и пълен игнор на случващото се на няколкостотин километра от София и засягащо В МОМЕНТА живота на различни хора.

Като цяло, прекарах няколко часа в четене на няколкото групи (поне публичните) из Facebook по темата. Основно коментиращите се деляха на KLETA MAJKA BALGARIA, религиозни кукута от типа на „всички трябва да се покаем за греховете си и молитвата е по-силна от всичко“, разни тролове, които просто нямат нищо по-интересно за правене него момент, отделни индивиди, които просто си търсят кого да набият, някакви хора, които ДЪРЖАТ да споделят със света, че те са „нормални жени и обичат да готвят“ (честно, изказвания в този стил имаше поне 40, все от различни жени), разни други, които смятат, че явно сме заплашени от изчезване и убедени, че алфата и омегата на съществуането на всеки един индивид трябва да бъде размножаването. Загрижените за децата, които са убедени, че по-добре в дом, отколкото осиновени от гей хора (което ме кара да смятам, че тези хора в дом в живота си не са влизали и не знаят за какво говорят) и най-накрая, псевдо-психолози, които обясняват надълго и нашироко как хомосексуалността е заболяване (вадейки цитати от учебници писани 18, 19 век и пълни с бисери, но чукча масово писатели, не читатели… ). Има невероятна слабост към цитиране на всякакви източници, които подкрепят мненията им, независимо дали тези източници са реални, сериозни или имат какъвто и да е аргумент или не.

Като цяло… пълен виц.
И пак, държа да аплодирам събитието, което показа невероятна адекватност и приоритети. Мразене на група хора (по един абстрактен начин, защото 99 процента твърдят, че те гей хора всъщност не познават и дори не са виждали, обаче не ги харесват, защото… така.) е далеч по-централно, необходимо и приоритетно, да не говорим и за подходящо, в момент, в който хора загиват/се опитват да се възстановят/подготвят/реагират на наводненията/опасността от наводнения из България. Поне не мисля, че остана някой, който да не е наясно какви точно са членуващите, организаторите и посещаващите подобни мероприятия.

Помощ за Варна

Не ми се дискутира, че СЛЕД събитията в Сърбия (и не само) и постоянните дъждове от последните няколко седмици, подготовката за възможни наводнения в България е на такова абсурдно ниво. Ужасното е, че в момента Варна (и не само) пострадаха, със загинали, изчезнали и ранени, унищожено имущество и куп други сериозни проблеми. След дъжд, качулка, както се казва. Единственото, което можем да напраивм в момента е да помогнем.

Банкова сметка
IBAN: BG50 UNCR 7000 1520 9423 89
BIC: UNCRBGSF
Банка: Уникредит Булбанк
Адрес: София, пл. “Св. Неделя” № 7
Име: ФПББ
Основание: наводнение 2014

Дарения и от чужбина нямат входящи такси.
DMS VARNA – 17 777!

Пунктове за събиране на помощи:
София: ул. Подуево N1 организираме пункт в Нови Искър Драгомир Ангелов, Казичане, бул. СЛИВНИЦА Marin Marinov КАФЕ ОНГЪЛ, ЧАКАЙТЕ ОЩЕ ИНФО.

Варна: ул. Иван Вазов 26 – Детската Къща.
Всеки, който има възможност, може да остави там или да изпрати дрехи, храна, детски храни, всичко необходимо. За връзка, тел. 0884/195699 или 0876/616950

Жу

Другата страна на „буржоазията“ или лишаване от храна като принуда за гласуване за партия

Преди месеци писах защо не мога да понасям идеята за „буржоазия“ и фактът, че се опитва да се говори за „зараждане“ на буржоазия в България.
Накратко… ЕТО основния проблем с тази логика.

Директният предизборният натиск над миньорите от Бобов дол, ескалирал в лишаването им от храна, за да гласуват за БСП, не представлявал нарушение. Това бил естественият начин, по който се води предизборна кампания „на езика на миньорите“.

Това заяви оред Нова тв Мария Пиргова – майката на кандидатката за евродепутат от БСП Достена Лаверн, която по всяка вероятност ще отиде в Брюксел при отказ на лидера на социалистите и водач на листата от мястото му в европарламента.

Лаверн доскоро бе зам.-председател на ЛИДЕР – партията, която оказа брутален натиск над миньорите, за да гласуват за БСП.

Според Пиргова „указанията“ на работодателите в мини Бобов дол към работниците им да гласуват за БСП били напълно нормални похвати.

„В предприятията се ходи и се агитира по цял свят, ваучери и тоалетни хартии има във всички фирми“, каза невъзмутимо Пиргова.

Тя заяви, че това е нормалният език, на който се води кампания пред миньорите, защото, по думите ù, те не били интелигенция и нямали време да се запознаят с политическата обстановка. Според разсъжденията на Пиргова миньорите са работническа класа, а работническата класа представлявала по традиция електорат на левицата.

„Тези хора имат интерес фирмите да се разплащат“, обясни Пиргова. На въпроса дали според нея миньорите не са в състояние сами да преценят кое управление да изберат, майката на Достена Лаверн каза:

Вие миньор виждали ли сте как чете вестници? Аз обиждам, разбира се, тези хора нямат никакво време да се справят, на тях им се обяснява. Защо се води предизборна кампания? Някой отива при интелигенцията, това е интелигенция, която е много информирана и на нея и се казва – хора, гласувайте вляво, защото това и това“, даде за пример Пиргова, с което защити тезата си, че при миньорите ситуацията е различна.

„Искам да ви кажа, че пред различни социални групи се агитира различно“, отсече майката на Достена Лаверн.

Според нея за работниците нямало тежки последици в случаите, когато решат да не изпълнят указанията за вота.

„Не може да няма усещане за натиск на работодателите върху работниците и това е повсеместно, защото при такава бедност, при такава безработица, каквато е в България, не можем да очакваме свобода и демокрация. Това е логично“, заключи Мария Пиргова.

Източник: Off News

Преди всички да скочат как това е „комунизъм“, държа да подчертая дебело. Не, не е. Идеята, че някои хора са по-специални, на база образование, местораждане или професия, си я има отдавна и като цяло, е основата на идеята за класовото разделение, безумното в цялата ситуация е, че уж комунизма е против точно това. Живеем в страната на абсурдите, където хора, подкрепящи БСП поддържат идеята за класовото и социално разделение.

Конкретно по тази тема… дами и господа, тази жена преподава в СУ „Политология“, за съжаление нито е алфата, нито е омегата, по-скоро е крещящ пример за сериозен социален проблем. За цялото събитие трябва да има сериозни последствия, защото това е някакъв абсурд да се случва. За съжаление и преди съм чела мнения как бедните/малцинствата/необразованите/удобна-пета-група, не трябва да гласуват, защото техния глас бил по-маловажен, те били по-глупави, по-заслужили, по… нещо си. Този род мислене води, очевидно, до този краен резултат. Чудесно…

Помощ за Сърбия – как и къде

По принцип ако се вярва на медиите ни, най-важното нещо, което се случва в момента са приближаващите избори. Не съм тръгнала да споря, че има нужда да се гласува… но междувременно в Сърбия нещата са крайно зле. Не мога да си обясня защо фактът, че Белград е под вода, има сериозни наводнения и нещата не изглеждат никак добре, не се коментира повече и по-активно.

В моментаСърбия бедства и имат нужда от помощ.
– дрехи (топли, чисти)
– обувки
– вода (бутилирана)
– памперси (в пакет)
– медицински пособия и лекарства (в срок на годност)
– пакетирана храна (в срок)
– одеала
– спални чували

Могат да бъдат директно носени в посолството на Сърбия, което се намира на адрес София, Велико Търново 3, отворено до 21:00.

С директна парична помощ през дарителски сметки:
СЪБИРАНЕТО НА ПАРИЧНИ ПОМОЩИ
-НОВЧАНИ ДАРЕНИЯ САБЕЗЛИХВЕНИ-
EUR
IBAN: BG 67 UNCR 7000 15 21 67 34 63
BIC: UNCRBGSF

BGN
IBAN: BG 24 UNCR 7000 15 21 67 34 61
BIC: UNCRBGF

През PayPal
http://sofia.mfa.gov.rs/cir/

Има и поне ДВЕ facebook групи, където има допълнително информация
Да помогнем на бедстваща Сърбия
и
България солидарна с народа на Сърбия

До сега по темата съм попаднала в блога на Тишо само, ако има и други линкове, пратете.

Проблемът ми с хомофобията

Трудно се дискутира хомофобията, особено защото много често хора, които са хомофоби, го възприемат като заяждане с тях, навлизане в личното им пространство, опит за налагане на собственото ми мнение над тях и други подобни.

За мен тази тема е изключително важна и… не мога да я прескоча. Би било много по-лесно да не повдигам щекотливите теми, да поглеждам на другата страна, да се изхиля на шегите (да запазя мълчание) или иначе казано, да не нарушавам статуквото… но не мога. Основно защото означава да приема една твърде дълга серия от проблемно поведение и идеи и да се правя, че то не съществува и не ме засяга.

Как ме засяга хомофобията ли? Какъв е проблемът с хомофобията сам по себе си има изписано… не-малко. Описвано е какви са последствията, проблемите, негативите и стереотипите относно гей хората и „проблемите“ с обществото. Дискусии, анализи и отхвърлянето на повечето митове и тях ги има с десетки. Само че в повечето случаи тези митове са вярвани не защото наистина ги смятат за вероятни, а защото това е вид „оправдание„, вид „основание„, един вид легитимизиране на тези идеи зад някакъв сорт „причини“, макар че 90% от случаите са съшити с бели конци и с малко повече четене, това се потвърждава. Реално проблемът често се свежда до „нещо ме кара да се чувствам некомфортно, вади ме от зоната на комфорт и не искам да анализирам ЗАЩО ме вади от зоната ми за комфорт, предпочитам просто да приема, че това е така, защото е така… и толкова. Уважавайте избора ми.“ Проблемът ми с тази идея е, че този избор сам по себе си не е в безтегловност и има последствия. Но… това също е дъвкано до безкрай. Това нежелание за самоанализа не толкова ме дразни, колкото… ме отчайва. Но и това съм обяснявала не малко пъти пъти защо и как.

Реално сега мисля просто да обясня как ме засяга мен лично хомофобията и как афектира мен и моя живот… какво чувам и възприемам аз, когато вие говорите, че сте хомофоби или реално защитавате хомофобски позиции.

Първото, което чувам е „намирам жените за неприятни„. Странно звучи, нали? Но реално… концепцията зад гей хомофобията е, защото по принцип повечето хомофоби имат проблеми с гей мъжете, гей жените са им интересни и секси (до там, докъдето споменатите жени са сексуално привлекателни и изглеждат достъпни за тях), но гей мъжете ги отблъскват… е, че реално тях ги притесняват мъже, които демонстрират, според тях, женско (или дефинирано като женско) поведение. Как се дефинира като женско поведение… хе, ами то е различно от година на година, камо ли от десетилетие или столетие. Въпросът е… спре ли да се дефинира нещо като мъжко поведение (положително) и започне ли да се дефинира като женско (отрицателно), то това поведение става гнусно, противно и отблъскващо, ако е емулирано от мъже. Било то cheer leaders (първоначално мъжко занимание) или химия (откатко жените навлизат в химията по-активно, третирана като soft science).

Признавам си, чувствам се ужасно неуютно около хора, които коментират колко много ги отблъскват гейове, които се държат като жени… защото в дъното на цялото нещо, всичко се свежда до „да приличаш на жена е лошо„. Не ме вълнува какво и как го рационализирате в главата си, честно казано. Самата идея, че женското поведение (стереотипизираното женско поведение) е някак… обидно/унизително/неприятно/смешно/отблъскващо, ме кара да се чувствам несигурна и отхвърлена в компанията на този човек. Защото това са осъзнати или неосъзнати двойни стандарти. Защото аз лично цял живот чувам „добра си… за момиче“ или са ми правили „комплименти“, че не съм като „другите жени„. Съзнателно или не, тези хора (било то мъже или жени), живеят в свят, в който не подлагат на съзнателен анализ концепциите за „мъжко“ и „женско„, а ги приемат безкритично. И не само ги приемат, но и ги налагат, умишлено или не, над околните. Над мен. Не искам да правят това. Не искам да ме гледат по този начин, да ме възприемат по този начин. Да възприемат себе си по този начин.

Да, звучи егоистично… о, не, горката аз, колко ужасно ми влияе хомофобията, при положение, че едновременно с това знам, че няма голям шанс да бъда третирана негативно за това с кого съм, с кого живея и т.н., дори не си помислям да намеквам, че двете неща могат да бъдат сравнявни, просто се опитвам да посоча защо хомофобията вреди на всички, а не само на гей хората.

В случая „аз“ е свободно заместимо местоимение. Сложете който и да е в тази роля, смисълът е един и същи. Сложим ли знак различен от = между поведение като важност или сериозност или заслужаващи адекватно отношение към някого в зависимост от пола му, си постиламе много лошо. Налагаме концепция за контрол на поведение… и то изкуствено измислен и поддържан.

Не малко пъти сме го дъвкали откъде идват идеите за „мъжко“ и „женско“ поведение. Религиите и маркетинга си приличат ужасно много в този аспект. Най-лесния начин да продадеш нещо е като абсолютизираш, при положение, че можеш да продадеш на тройна цена един продукт, понеже си го изплескал в розово/синьо/черно, естествено, че ще се скъсаш да обясняваш, че мъжете и жените са напълно различни и чужди същества, които никкак не се разбират. При положение, че можеш да обосновеш някой да бъде третиран като вещ/свободнозаменяема работна ръка/безименно лице в името на политическо и геополитическо развитие по картата, естествено, че ще се скъсаш да обясняваш как едните или другите са просто по природа или провидение или друго свободно съчинение създадени такива.

Това съм го писала милиони пъти… Ако тези неща бяха верни – че мъжете са едни и мъжкото поведение е супер стриктно и конкретно, а жените други и женското поведение е супер конкретно и стриктно, не би имало нужда от тяхното описание, защото не бихме могли да се държим по друг начин. Ние обаче живеем в свят, в който постоянно косим тревата в двора, докато се скъсваме да обясняваме как по природа тази трева трябва да е точно 4 сантиментра, цвят свежа зеленика и с дебелина о.5 милиметра, размахвайки градинарските ножици. Нелепо и абсурдно… но сме достатъчно сложни, за да можем да вярваме в напълно противоположни идеи.

Да си жена/да носиш дрехи, които в настоящата култура са кодирани като женски и да се изразяваш, изглеждаш/използваш изразни средства/работиш работа/искаш неща ДЕФИНИРАНИ и КУЛТУРНО И СОЦИАЛНО ИЗГРАДЕНИ като женски не означава абсолютно нищо повече от това, което ние слагаме като значение. Ако искаш да смяташ, че да носиш женски дрехи е някак унизително… то означава, че твоят свят е изграден на идеята, че самоличността ти е толкова крехко нещо, че самото докосване до женственост ще го срути. Как можеш да имаш реално уважение, ако съзнателно или не, презираш елементи, които смяташ за вкоренени в индивидуалността на човека отсреща?

За много хора това е без значение. Ние сме ябълки, вие сте круши, ние сме специални, защото ябълките са повече от крушите по дефиниция и толкова. Всъщност всички сме круши… винаги има някой, който е убеден, че вие сте круши в сравнение с него. И да цитираме Детритус… „Не ритаме падналите войници по канчетата, понеже ако го правим и те ще ритат нашите войници по канчетата, а ако го правят, това означава, че ние сами се ритаме по канчетата. Пък сме по-хитри от това.

П.П. Естествено, това не означава, че ако има гей човек, който ти е несипматичен и не го харесваш, то това е заради хомофобия. Въпросът е дали проблемът с този човек не се свежда до това, което описах по-горе или е нещо друго.